Рей ДеМарини беше единствен по рода си. На 40-годишна възраст играта в софтболния отбор на компанията му бързо се превръща в пълна мания по този спорт. За да се превърне в конкурентен турнирен играч по софтбол с ръст 180 см и тегло 185 кг, Рей знаеше, че трябва да тренира по-умно, за да се задържи сред другите грамадни играчи. Научният му подход към тренировките, скоростта на удара от 96 мили в час и бомбастичното му отношение бързо му спечелват репутацията на див състезател сред най-големите момчета в лигата.
След като попада в професионалната верига, не след дълго Рей е открит от продуцента и режисьор на ESPN Ерих Лайтъл. Впечатлен от знанията и техниката му, Лайтъл ангажира Рей за водещ на поредица от обучителни видеоклипове по софтбол, наречени "Рефлексната система за удряне на Рей ДеМарини" - все още най-успешното домашно видео в историята на ESPN.
Използвайки разпознаваемостта на името си и приходите от видеоклиповете, Рей насочва вниманието си към създаването на разтърсваща високоефективна бухалка. Имаше хъс, но му трябваше инженер - или както се изрази Рей - "ракетен учен с каишки, който може да изгради империя с джобни пари".
Приятелят на Рей Майк Еггиман, инженер на Freightliner, умееше да прави нещо от нищото. Той изглеждаше идеалният човек, който можеше да помогне на Рей да изгради своята империя с ограничен бюджет. Скоро DeMarini Sports започва да работи от една плевня, покрита с мръсен под. "Нямаше отопление", спомня си Рей, "но от време на време усещахме горещия дъх на крава, която стоеше зад нас."
Двамата постигат голям успех с работата си в екип и с разрастването на компанията динамиката на сътрудничеството им остава същата. С Рей начело и Майк като главен инженер DeMarini Sports създава редица първи продукти в индустрията: първата високопроизводителна младежка бухалка, първата бухалка с много стени и първата високопроизводителна бухалка за масивни играчи.
Докато корпоративните ръководители на конкурентите си разтварят краката в луксозни ъглови офиси, Рей разделя времето си между офис без прозорци до клетката за битки и на терена, където удря топките до 6 часа на ден.
Рей беше олицетворение на безумната отдаденост. Дори след като през 1998 г. му поставят диагноза рядка форма на рак, Рей продължава да работи. Когато ракът накрая отнема окото му, той все още е на игрището и удря с превръзка на окото.
Интензивността и стремежът на Рей остават в основата на компанията и до днес. От бараката с мръсен под до днешния индустриален комплекс с площ 80 000 кв. м DeMarini продължава да проверява и да отмята важни етапи с темпо, което би накарало Рей да се гордее.
Less
